lucil (Людмила Игнатова)
88 52
17.10.2007 г., 20:59 ч.

Понякога 

  Поезия
508 0 3

 

Понякога от умора изобщо не ми се живее,

не искам да виждам никого, дори да пея.

Тогава си представям-

ето ме в ковчега,

ще го хвърлят в ямата

и всички бързо ще ме забравят.

Първо ще се съберат за помен,

ще плачат,

после ще пийнат ракия,

след два часа няма да се сещат

защо са заедно и ще се смеят.                    

А аз ще кръжа наоколо

хладна и етерна,

ще ги чакам да се усвестят

и да не са толкова лежерни.

Че и аз не съм се насмяла,

не съм се напяла,

не съм се натанцувала,

а за нежност жадувана

колко сълзи съм изляла.

Ех, как ми се живее и ми се пее;

добре, че не ми се живее ... само понякога.

© Людмила Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??