Понякога душата ми мълчи
Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли,
тупти във мен и все за милост моли!
Сега съм тук, а тъй далеч си ти
и рухнали са всичките опори!
Ела Любов и нека се отвори
Небето над Любимата ми нежна!
В молитва нека Бог ми отговори
че ти си слънчев ден и вечер снежна!
И нека сладкото ми загорчи,
на пук и злото тъй - добро да стори
Дори солта да се обезсоли...
Дори земята под краката се отвори...
Ела Любов, и ме стопли!
Бъди за мен море, небе безбрежно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
