10.04.2022 г., 22:37 ч.  

Понякога душата ми мълчи 

  Поезия » Любовна
515 4 6

Понякога душата ми мълчи.

Ала устата все говори,... все говори...

В копнежа по несбъднати мечти

все спомням си предишните неволи.

 

И от тъгата тъй сърцето ме боли,

тупти във мен и все за милост моли!

Сега съм тук, а тъй далеч си ти

и рухнали са всичките опори!

 

Ела Любов и нека се отвори

Небето над Любимата ми нежна!

В молитва нека Бог ми отговори

че ти си слънчев ден и вечер снежна!

 

И нека сладкото ми загорчи,

на пук и злото тъй - добро да стори

Дори солта да се обезсоли...

Дори земята под краката се отвори...

 

Ела Любов, и ме стопли!

Бъди за мен море, небе безбрежно!

​​​​​​

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво.
  • Всичко е любов
  • Любовта е всичко! Внася топлина в човешките сърца! Поздравления!
  • "Дори солта да се обезсоли..." - това вече е новина за страдащите от високо кръвно
  • Благодаря Скитнице!
    Пожелавам ти Небето на Любовта винаги да е отворено над теб!
  • Много красив призив! Любовта е навсякъде околонас и в нас! Хареса ми!
Предложения
: ??:??