Понякога е толкова самотно

Понякога е толкова самотно,

че чувстваш се единствен на света.

Сякаш от вълните си изхвърлен,

но и от брега не си приет.

Понякога е толкова самотно,

че бродиш сам безцелно из града,

пред църквата се спираш уморен,

поглеждаш - пустота навред.

Понякога е толкова самотно,

че влизаш безнадежден в храма.

Чувстваш, че напълно си сломен

и към иконата отправяш молещ поглед.

Дали тя вижда твоите очи?

Дали тя чува твоите молби?

Една след друга рукват ти сълзи...