Jan 3, 2012, 8:34 PM

Понякога е толкова самотно

  Poetry » Other
416 0 0

 Понякога е толкова самотно



Понякога е толкова самотно,

че чувстваш се единствен на света.

Сякаш от вълните си изхвърлен,

но и от брега не си приет.

 

Понякога е толкова самотно,

че бродиш сам безцелно из града,

пред църквата се спираш уморен,

поглеждаш - пустота навред.

 

Понякога е толкова самотно,

че влизаш безнадежден в храма.

Чувстваш, че напълно си сломен

и към иконата отправяш молещ поглед.

 

Дали тя вижда твоите очи?

Дали тя чува твоите молби?

Една след друга рукват ти сълзи...

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...