Понякога морето е жестоко
Понякога морето е жестоко
Посвещава се на загиналите моряци от потъналия моторен кораб „Ванеса" и на техните семейства.
„Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега."
Хр. Фотев
Море Азовско тътне в ярост,
разтваря ледената черна паст
и като змей от приказка нелепа
без жал поглъща корабчето - шепа.
Шест дни, смразяващи от неизвестност.
Шест дни в молитви неми за спасение.
Свети Никола, покровител на моряци,
защо превърна ти деца в сираци?!
Съпруги тлеят бавно, безутешно -
процежда се последната надежда.
Сковани улиците са от лед и мраз,
смразени са душите ни от ужас.
Скърби градът на Петя и на Фотев,
мълчи зловещо Керченският проток.
Къде, море, са нашите момчета?! Къде?
Ако са мъртви вече, върни ни ги поне.
Попитай дълбините тъмни
и пясъка вековен претърси.
Последно сбогом ние да им кажем
и в родната земя да ги положим.
8 януари 2008 г.
От една моряшка съпруга
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Все права защищены
