30 июн. 2013 г., 11:20

Понякога намираш се в река и бързото течение помита те...

894 0 10

Понякога намираш се в река...

и бързото течение помита те,

и носейки най-смелата душа,

към камъните остри тя засилва те.

Да плуваш са те учили от малък,

ала реките са различни, запомни,

и всеки опит да изплуваш жалък

те води към незнайни дълбини...

Понякога намираш се във буря,

не знаеш пътят кой е към дома,

най-сигурния ти уют разтуря

и чувстваш се виновен без вина.

Защото пак забравил си компаса

и пак намираш се на кръстопът,

а бурята без време те отнася

и тъмните пътеки те зоват...

Понякога дори да си научен,

дори да знаеш как да се запазиш

от всичко лошо дето ти се случва

и никой никога да не намразиш.

Понякога дори да си притиснат,

от решения – важни, неотложни,

от уравненията цифрите да липсват,

задачите да са безкрайно сложни...

И всичко да ти се разбие във ръцете,

когато си го залепил без време

да си заел на някой временно сърцето,

а друг на сила да ти го отнеме...

Тогава... щом изгуби всичко смисъл,

опитал всички варианти неуморно,

поспри за миг и бавно обърни се,

усмихната и със сърце огромно,
те чакам аз!!! И вятърът ще стихне.

Реката ще успокои водите.

Понякога е по-добре да свикнем

на гребена да бъдем на вълните.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...