Понякога намираш се в река и бързото течение помита те...
Понякога намираш се в река...
и бързото течение помита те,
и носейки най-смелата душа,
към камъните остри тя засилва те.
Да плуваш са те учили от малък,
ала реките са различни, запомни,
и всеки опит да изплуваш жалък
те води към незнайни дълбини...
Понякога намираш се във буря,
не знаеш пътят кой е към дома,
най-сигурния ти уют разтуря
и чувстваш се виновен без вина.
Защото пак забравил си компаса
и пак намираш се на кръстопът,
а бурята без време те отнася
и тъмните пътеки те зоват...
Понякога дори да си научен,
дори да знаеш как да се запазиш
от всичко лошо дето ти се случва
и никой никога да не намразиш.
Понякога дори да си притиснат,
от решения – важни, неотложни,
от уравненията цифрите да липсват,
задачите да са безкрайно сложни...
И всичко да ти се разбие във ръцете,
когато си го залепил без време
да си заел на някой временно сърцето,
а друг на сила да ти го отнеме...
Тогава... щом изгуби всичко смисъл,
опитал всички варианти неуморно,
поспри за миг и бавно обърни се,
усмихната и със сърце огромно,
те чакам аз!!! И вятърът ще стихне.
Реката ще успокои водите.
Понякога е по-добре да свикнем
на гребена да бъдем на вълните.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирина Todos los derechos reservados
