28 окт. 2010 г., 13:39

Понякога (Понякога нощем заспивам...)

746 0 1

На... 

 

Понякога нощем заспивам,

понякога – не.

Но знаеш,

често пиша за теб –  

понякога в кафето,

на пейка, сред улицата

или на колене.

 

Като пролетни ручеи,

спомените извират –

за усмивка в черни очи,

прегръдка,

за докосване с ръка,

а белият лист ги събира –

безценни са те

като за слепия светлина.

 

Понякога виждам

да седиш до мен в зала,

понякога –

как танцуваш сред огън,

облечена цялата в бяло.

 

Понякога нощем

търся планета

за теб и за две

мънички същества.

Сънувах, как играете заедно –

Ти,

Малкият Принц

и Нежна Луна.

Отдавна имам

прекрасни деца,

но мечтая и ти  

да се преродиш в такива.

Да се смеят с теб

и, уморени от ласки,

щастливи

край теб да заспиват.

 

Понякога виждам

над нас жерави да летят

или как умират цветя.

Понякога си представям 

нас като лебеди двама,

но ти ми отсъди съдба

на самотен от тях само.

 

Наяве понякога виждам

надвесена бяла орлица

над бизонското тяло

бавно да разкъсва сърце,

което да обикне завинаги

беше посмяло...

А край тях огрява Зорница

острие, залято с кръв,

бели пера от стрела

и впити нокти със стръв.


Понякога наивно приемах,

че ми дари към щастие ключ,

а било е билет за Шибалба

и прегръдката на Аа-Пуч.

 

Понякога... Не! Винаги,

от векове, убиват бизони

само със стрела в сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...