Понякога, само понякога
Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам,
връщам се в реалност измислена някаква
и цветни дрехи отново обличам.
Закачам усмивка за пред тебе и хората,
игнорирам умело разбито сърце,
за миговете тъга обвинявам умората,
за лошото настроение и тъжното ми лице.
Нощем си лягам някъде между спомени,
между мечти и копнежи, все за теб, все за теб...
заспивам под ръце и целувки измислени,
а на сутринта светът същият е.
Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Момчева Все права защищены
