Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам,
връщам се в реалност измислена някаква
и цветни дрехи отново обличам.

Закачам усмивка за пред тебе и хората,
игнорирам умело разбито сърце,
за миговете тъга обвинявам умората,
за лошото настроение и тъжното ми лице.

Нощем си лягам някъде между спомени,
между мечти и копнежи, все за теб, все за теб...
заспивам под ръце и целувки измислени,
а на сутринта светът същият е.

Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам!