Понякога се връщам във съня-
градините на детството ухаят,
сподиря ме със огнен смях деня,
ръцете му възторжени ме галят.
Откривам извора на радостта,
от който черпех с малките си длани
и една загубена следа
от мигове в игрите изживяни.
Минава като полъх покрай мен
погледът на младо лято
и онзи странен вятър прероден
в полето на мечти богато.
Завръщам се понякога така,
с крачета боси тичам под върбите
и ме омайва бързаща река
като дъга извита във върбите.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Все права защищены