yurukova (Живка Юрукова) yurukova (Живка Юрукова)
41
Jun 3, 2016, 7:54 AM

Понякога се връщам във съня

  Poetry
837 0 1

Понякога се връщам във съня-

градините на детството ухаят,

сподиря ме със огнен смях деня,

ръцете му възторжени ме галят.

 

Откривам извора на радостта,

от който черпех с малките си длани

и една загубена следа

от мигове в игрите изживяни.

 

Минава като полъх покрай мен

погледът на младо лято

и онзи странен вятър прероден

в полето на мечти богато.

 

Завръщам се понякога така,

с крачета боси тичам под върбите

и ме омайва бързаща река

като дъга извита във върбите.

 

Живка Юрукова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Юрукова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0