Понякога съм...
ПОНЯКОГА СЪМ...
Аз бях разцъфнала градина,
но съдбовна буря я помете.
Тя превърна я в пустиня.
Сега във мен живеят двете.
Понякога съм цвете диво!
Ароматно и прекрасно.
Понякога съм утро сиво!
Мрачно и ужасно.
Понякога съм зеленото поле!
Галено от слънчеви лъчи.
Понякога съм бурното море!
Което шумно си мълчи.
Понякога съм летен ден!
Възпян във птича песен.
Понякога съм славей в плен!
Със живот нелесен!
Понякога съм ручей горски!
Който тихо ромоли.
Газен от краката хорски!
Обновен, когато завали.
Аз съм пълнотата – празнотата!
Аз съм радостта и мъката!
Аз съм красотата – грозотата!
Аз съм срещата – разлъката!
Аз съм розата червена!
Окичена с хиляди бодли.
С глава непреклонена!
От допира ù винаги боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Неделчева Все права защищены
