Apr 24, 2013, 3:09 PM

Понякога съм...

  Poetry » Other
638 0 1

                   ПОНЯКОГА   СЪМ...

 

Аз бях разцъфнала градина,

но съдбовна буря я помете.

Тя превърна я в пустиня.

Сега във мен живеят двете.

 

Понякога съм цвете диво!

Ароматно и прекрасно.

Понякога съм утро сиво!

Мрачно и ужасно.

 

Понякога съм зеленото поле!

Галено от слънчеви лъчи.

Понякога съм бурното море!

Което шумно си мълчи.

 

Понякога съм летен ден!

Възпян във птича песен.

Понякога съм славей в плен!

Със живот нелесен!

 

Понякога съм ручей горски!

Който тихо ромоли.

Газен от краката хорски!

Обновен, когато завали.

 

Аз съм пълнотата – празнотата!

Аз съм радостта  и  мъката!

Аз съм красотата – грозотата!

Аз съм срещата – разлъката!

 

Аз съм розата червена!

Окичена с хиляди бодли.

С  глава непреклонена!

От допира ù винаги боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Aми това е телеца!И мен ме боде от 39 години, но вече не боли!Преклоних глава и се преместих в "откровенията"!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...