Apr 24, 2013, 3:09 PM

Понякога съм...

  Poetry » Other
635 0 1

                   ПОНЯКОГА   СЪМ...

 

Аз бях разцъфнала градина,

но съдбовна буря я помете.

Тя превърна я в пустиня.

Сега във мен живеят двете.

 

Понякога съм цвете диво!

Ароматно и прекрасно.

Понякога съм утро сиво!

Мрачно и ужасно.

 

Понякога съм зеленото поле!

Галено от слънчеви лъчи.

Понякога съм бурното море!

Което шумно си мълчи.

 

Понякога съм летен ден!

Възпян във птича песен.

Понякога съм славей в плен!

Със живот нелесен!

 

Понякога съм ручей горски!

Който тихо ромоли.

Газен от краката хорски!

Обновен, когато завали.

 

Аз съм пълнотата – празнотата!

Аз съм радостта  и  мъката!

Аз съм красотата – грозотата!

Аз съм срещата – разлъката!

 

Аз съм розата червена!

Окичена с хиляди бодли.

С  глава непреклонена!

От допира ù винаги боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Aми това е телеца!И мен ме боде от 39 години, но вече не боли!Преклоних глава и се преместих в "откровенията"!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...