ПОНЯКОГА   СЪМ...

Аз бях разцъфнала градина,

но съдбовна буря я помете.

Тя превърна я в пустиня.

Сега във мен живеят двете.

Понякога съм цвете диво!

Ароматно и прекрасно.

Понякога съм утро сиво!

Мрачно и ужасно.

Понякога съм зеленото поле!

Галено от слънчеви лъчи.

Понякога съм бурното море!

Което шумно си мълчи.

Понякога съм летен ден!

Възпян във птича песен.

Понякога съм славей в плен!

Със живот нелесен!

Понякога съм ручей горски!

Който тихо ромоли.

Газен от краката хорски!

Обновен, когато завали.

Аз съм пълнотата – празнотата!

Аз съм радостта  и  мъката!

Аз съм красотата – грозотата!

Аз съм срещата – разлъката!

Аз съм розата червена!

Окичена с хиляди бодли.

С  глава непреклонена!

От допира ù винаги боли!