8 окт. 2023 г., 23:42

Понякога за малко...

822 3 2
Понякога за малко...

 

Понякога сме тихи... И мълчим...

Но, не..! Не сме ранени...

Просто сме безсилни да крещим...

И твърде много... Уморени...

 

Понякога... Оставаме сами...

Но, не..! Не сме сърдити...

Нещо ни измъчва... И боли...

Сърцата ни... Душите ни са свити..!

 

Понякога... Не можем да заспим...

Но, не..! Не сме наспани...

За някого копнеем и горим...

Или лекуваме... Любовни рани...

 

Понякога се смеем... И крещим...

Но, не..! Не сме щастливи...

Усмихнати... Зад маските стоим...

И чувствата... Сълзите сме прикрили..!

 

Понякога... От всички ще се скрием...

Но, не..! Не сме страхливи...

Частите разкъсани... Ще шием...

И след всеки шев... Ще бъдем предпазливи..!

 

Понякога сме силни... И открити...

Но, не..! Не искаме опора...

Повярвали отново във мечтите...

Излизаме с Надежда... От затвора..!

 

Понякога сме нервни... И капризни...

Но, не..! Не търсиме утеха...

Ставаме по-стриктни... И прецизни...

И стъпваме внимателно... Полека..!

 

Понякога сме лоши... Даже зли...

Но, не..! Не търсим прошка...

Знаем, че когато сме били добри...

Често сме допускали... Огромна грешка..!

 

Понякога... За някого сме всичко...

Но, не..! Не даваме Душата...

Обричаме сърцето си... Самичко...

И след това... Проклинаме съдбата..!

 

Понякога от страх... Обезумели...

Превръщаме Живота си... В страдание...

Друг път сме... Безумно смели...

И след това е, тишина... Мълчание..!

 

Но понякога... За малко сме щастливи...

Тръпнещи в очакване... За срещи...

Чувстваме се искани... Красиви...

Любени - Обичани... Горещи.!!!

 

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

08.10.2023

London

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...