8.10.2023 г., 23:42

Понякога за малко...

816 3 2
Понякога за малко...

 

Понякога сме тихи... И мълчим...

Но, не..! Не сме ранени...

Просто сме безсилни да крещим...

И твърде много... Уморени...

 

Понякога... Оставаме сами...

Но, не..! Не сме сърдити...

Нещо ни измъчва... И боли...

Сърцата ни... Душите ни са свити..!

 

Понякога... Не можем да заспим...

Но, не..! Не сме наспани...

За някого копнеем и горим...

Или лекуваме... Любовни рани...

 

Понякога се смеем... И крещим...

Но, не..! Не сме щастливи...

Усмихнати... Зад маските стоим...

И чувствата... Сълзите сме прикрили..!

 

Понякога... От всички ще се скрием...

Но, не..! Не сме страхливи...

Частите разкъсани... Ще шием...

И след всеки шев... Ще бъдем предпазливи..!

 

Понякога сме силни... И открити...

Но, не..! Не искаме опора...

Повярвали отново във мечтите...

Излизаме с Надежда... От затвора..!

 

Понякога сме нервни... И капризни...

Но, не..! Не търсиме утеха...

Ставаме по-стриктни... И прецизни...

И стъпваме внимателно... Полека..!

 

Понякога сме лоши... Даже зли...

Но, не..! Не търсим прошка...

Знаем, че когато сме били добри...

Често сме допускали... Огромна грешка..!

 

Понякога... За някого сме всичко...

Но, не..! Не даваме Душата...

Обричаме сърцето си... Самичко...

И след това... Проклинаме съдбата..!

 

Понякога от страх... Обезумели...

Превръщаме Живота си... В страдание...

Друг път сме... Безумно смели...

И след това е, тишина... Мълчание..!

 

Но понякога... За малко сме щастливи...

Тръпнещи в очакване... За срещи...

Чувстваме се искани... Красиви...

Любени - Обичани... Горещи.!!!

 

Калоян Христов©️

(Chris Heart)

08.10.2023

London

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...