Роби (Роберт)
511 3486
9 дек. 2016 г., 07:13

Попита ме какво е любовта... 

  Поэзия » Любовная
1249 5 11

По тялото ти в тиха лятна утрин

блестяха  ситни капчици роса...

Като пчеличка ги събирах с устни

и пълнех питата на любовта!

 

Косите ти, красиво разпилени,

ухаеха на дъхава трева.

Ти сгушена, притихнала до мене,

ме питаше какво е любовта?...

 

Внезапно звънкият ти смях разсипа

на късчета заспала тишина.

Докосна ме с ръка и  пак  попита

кога при нас ще дойде любовта?...

 

Заслуша се със нежност във очите

на влюбените птици в песента.

Целуна ме и...  нищо не попита –

при тебе беше вече любовта!...

 

Гласът ти  - тих и приглушен до шепот,

с възторжен взрив разбуди утринта,

Над близките гори отекна ехо:

„Дошла е!...Вече тук  е  любовта!”...

 

Замина лятото, далеч замина.

Смехът ти звънък с него отлетя...

Вървя сега сред есенни градини

и търся дирите на любовта...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Светла, удоволствие е за мен да те видя пак тук!...
  • ...
  • Благодаря, Вальо!...Добре дошъл!...
  • Много хубаво стихотворение!
  • Благодаря ви, Василка, Миглена, Еси, Руми, Сеси, Силвия, че прочетохте и коментирахте!...Хубав ден ви желая!...
  • Браво Роби,хареса ми!:
    "Внезапно звънкият ти смях разсипа
    на късчета заспала тишина.
    Докосна ме с ръка и пак попита
    кога при нас ще дойде любовта?..."
  • Отново един чудесен стих!
  • Прекрасно е, Роби, толкова нежно! Пишеш със сърцето си!
  • Роби, чудесен си както винаги! Нали нямаш нищо против да си го поставя в любими?
  • Като, че ли не си е отишла. Може би наднича отнякъде, за да види какво ще направиш.
  • Първа любов, незабравима, разтърсваща, спомен за цял живот! Харесах!
Предложения
: ??:??