Попита ме какво е любовта...
По тялото ти в тиха лятна утрин
блестяха ситни капчици роса...
Като пчеличка ги събирах с устни
и пълнех питата на любовта!
Косите ти, красиво разпилени,
ухаеха на дъхава трева.
Ти сгушена, притихнала до мене,
ме питаше какво е любовта?...
Внезапно звънкият ти смях разсипа
на късчета заспала тишина.
Докосна ме с ръка и пак попита
кога при нас ще дойде любовта?...
Заслуша се със нежност във очите
на влюбените птици в песента.
Целуна ме и... нищо не попита –
при тебе беше вече любовта!...
Гласът ти - тих и приглушен до шепот,
с възторжен взрив разбуди утринта,
Над близките гори отекна ехо:
„Дошла е!...Вече тук е любовта!”...
Замина лятото, далеч замина.
Смехът ти звънък с него отлетя...
Вървя сега сред есенни градини
и търся дирите на любовта...
© Роберт All rights reserved.
...
