13 мар. 2020 г., 09:18

Попитах съдбата

2K 5 21

Попитах Съдбата,каква е цената

на няколко глътки любов,

тя се усмихна,махна с ръката

и забърка коктейла си нов. 

 

Наля две чаши със чувства,

пусна няколко бучки с омраза,

поръси обилно със ревност

и каза:"Изпий я тази зараза".

 

Изпих я до дъно.Сърцето изтръпна!

От ясно небе-звездопад,

някъде в мен летят пеперуди

и виждам я Нея,в спомен назад.

 

И тръгнах да търся,несретник бездомен

изгубил Любов с празна душа,

изгарян от ревност,от всички прогонен

остана омразата в мен,същинска бездна.

 

Ноември,2016г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи,твоите съждения относно творбите ми винаги съм ги приемал с голям интерес тъй като ти имаш свой особен подход към тях.Винаги ги гледаш по един особен само твой начин за което ти благодаря!
  • Ели,в любовта действително всичко може да се открие.Благодаря за посещението!
  • Катя,благодаря за оценката и коментара.Хубав уикенд!
  • Първо ме впечатли ритъма, по-различен е тук и се усетих, че освен, че тактувам, а изпитвам удоволствието сякаш марширувам, пеейки...Виж какви ги пиша, просто е прекрасно, Гавраиле! Питаш каква е цената на няколко глътки любов...Първо, не е любов, ако е само няколко глътки! Винаги си мислим, че ще е вечна, а докато трае е щастие...без цена, ако свърши...е мъчение с много висока цена....Винаги ме замисляш с твоите стихове и започвам да философствам....
  • В няколко глътки любов наистина има и зараза, и ревност, и омраза! Силни чувства!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...