Попитах съдбата
Попитах Съдбата,каква е цената
на няколко глътки любов,
тя се усмихна,махна с ръката
и забърка коктейла си нов.
Наля две чаши със чувства,
пусна няколко бучки с омраза,
поръси обилно със ревност
и каза:"Изпий я тази зараза".
Изпих я до дъно.Сърцето изтръпна!
От ясно небе-звездопад,
някъде в мен летят пеперуди
и виждам я Нея,в спомен назад.
И тръгнах да търся,несретник бездомен
изгубил Любов с празна душа,
изгарян от ревност,от всички прогонен
остана омразата в мен,същинска бездна.
Ноември,2016г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
