Попитаха ме за какво мечтая нощем,
Когато сън не ме наляга.
И за кого си мисля сутрин,
Щом всеки мрак от светлината бяга.
Попитаха ме как се справям,
Винаги когато сам съм.
И как ли всеки път забравям.
Защо така оставам
И питах се и аз кога ли,
Да забравям себе си ще спра.
И да мисля перспективно.
Не да се хвърлям импулсивно.
Но ти не ме попита.
Появи се и света ми преобърна.
И как така не ти омръзна,
Да ме спасяваш пак и пак.
От това което съм или не съм.
От света на всичко тъй омразно.
От всичкото това но не от теб.
Единствената слабост моя, ти остана.
© Георги Николаев Все права защищены