14 дек. 2012 г., 14:08

Попитай...

1K 0 0

Попитай слънцето защо в утрото изгрява и радостно блести,

тогава сърцето ми ще отговори защо за теб тупти.

Попитай вятъра защо тъй палаво лети,

тогава душата ми ще отговори

защо не спира името ти да мълви.

Попитай непокорните реки

защо не спират буйно в устрем да текат,

тогава мислите ми ще ти отговорят

защо ли все към теб летят.

Попитай ситния дъжец

защо ли закачливо си вали,

тогава очите ми ще отговорят

защо за теб най-много ги боли.

Попитай луната в самота

защо огрява вечерните тъми,

тогава съзнанието ми ще отговори

защо над тебе бди.

Попитай и снега защо не спира пухкаво да си вали,

тогава доверието ми ще отговори

защо ще бъде с теб завинаги.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....