14.12.2012 г., 14:08

Попитай...

1K 0 0

Попитай слънцето защо в утрото изгрява и радостно блести,

тогава сърцето ми ще отговори защо за теб тупти.

Попитай вятъра защо тъй палаво лети,

тогава душата ми ще отговори

защо не спира името ти да мълви.

Попитай непокорните реки

защо не спират буйно в устрем да текат,

тогава мислите ми ще ти отговорят

защо ли все към теб летят.

Попитай ситния дъжец

защо ли закачливо си вали,

тогава очите ми ще отговорят

защо за теб най-много ги боли.

Попитай луната в самота

защо огрява вечерните тъми,

тогава съзнанието ми ще отговори

защо над тебе бди.

Попитай и снега защо не спира пухкаво да си вали,

тогава доверието ми ще отговори

защо ще бъде с теб завинаги.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...