14.12.2012 г., 14:08

Попитай...

1K 0 0

Попитай слънцето защо в утрото изгрява и радостно блести,

тогава сърцето ми ще отговори защо за теб тупти.

Попитай вятъра защо тъй палаво лети,

тогава душата ми ще отговори

защо не спира името ти да мълви.

Попитай непокорните реки

защо не спират буйно в устрем да текат,

тогава мислите ми ще ти отговорят

защо ли все към теб летят.

Попитай ситния дъжец

защо ли закачливо си вали,

тогава очите ми ще отговорят

защо за теб най-много ги боли.

Попитай луната в самота

защо огрява вечерните тъми,

тогава съзнанието ми ще отговори

защо над тебе бди.

Попитай и снега защо не спира пухкаво да си вали,

тогава доверието ми ще отговори

защо ще бъде с теб завинаги.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...