Попитай
Попитай на бара за мен някой ден,
на него продадох си тъжните мисли,
а той ме погледна със поглед смутен,
попи ги и щедро плати ми с уиски.
Страха от раздялата… добре оцени,
за нея предложи дванайсетгодишна
бутилка наръбена, с тъпи ъгли
и стар кехлибар, отлежал, да се плиска.
Страхът от забравата летвата вдигна,
закътана, прашна бутилка зелена,
юбилей стогодишен за малко да стигне,
но щедро я даде, след туй ме погледна.
Хареса му леката, тъжна усмивка,
предложи ми глътка, бутилка последна,
колекция стара от класно уиски -
заложи я щедро за мойта надежда.
Тогава му казах, че аз не търгувам
с надеждата своя, хазарт не играя.
Попитай на бара - защо не тъгувам,
последвал щастливите мисли в безкрая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петко Илиев Все права защищены
