Divak (Петко Илиев)
13 5
22.01.2010 г., 12:55 ч.

Попитай 

  Поезия
779 0 6

Попитай на бара за мен някой ден,
на него продадох си тъжните мисли,
а той ме погледна със поглед смутен,
попи ги и щедро плати ми с уиски.

Страха от раздялата… добре оцени,
за нея предложи дванайсетгодишна
бутилка наръбена, с тъпи ъгли
и стар кехлибар, отлежал, да се плиска.

Страхът от забравата летвата вдигна,
закътана, прашна бутилка зелена,
юбилей стогодишен за малко да стигне,
но щедро я даде, след туй ме погледна.

Хареса му леката, тъжна усмивка,
предложи ми глътка, бутилка последна,
колекция стара от класно уиски -
заложи я щедро за мойта надежда.

Тогава му казах, че аз не търгувам
с надеждата своя, хазарт не играя.
Попитай на бара - защо не тъгувам,
последвал щастливите мисли в безкрая.

© Петко Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??