28 авг. 2012 г., 19:29

Попътен Вятър

546 0 0

Веднъж попитах вятъра,

не си ли самотен, докат’ бродиш света?

И как така се докосваш до всекиго,

но с никой, никога не ставаш другар?

 

Могъщ си, туй всички го знаем,

отнасяш градове и села,

но след като отнесеш туйн що не е твое,

отново самотен бродиш света.

 

И докога, те питамн скитнико,

ще дириш утеха в случаен човек,

че отдавна изгубил си, вятъре,

тези, които обичат те теб.

 

А сега жънеш студ и жилиш лицата ни,

наказваш невинни, крадеш домове.

Но знаеш тайно, дълбоко в душата си,

че си крехък като малко дете.

 

Плачи сега, плачи, вятъре,

че истината удря като с чук.

Дори да се мъчиш да станем приятели,

попътен вятър аз дарявам на друг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Шопов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...