Попътно
ПОПЪТНО
И викам твойто име в полусън -
уж идват птици, а се спрат бездомни.
Barona38 /Ивайло Терзийски/
Събирах дом. Трохи и суха слюнка -
каквото имах – скрих го под езика.
Прехапах недозрели полудуми...
насън дочувах някой да ме вика.
И уж събирах. А пък всъщност пръсках –
наляво и надясно – като луда.
И все на двупосочен път се кръстех,
и допътувах тук като почудо.
Забързана в галоп закъм зората,
при залеза се върнах уморена.
А оня дом изникна от тревата,
останала от детството зелена.
Изникна зад гърба ми – сто прозорци
ме гледат днес накриво. Зад вратите
ме плашат ненаучени уроци,
написани на внуците в очите.
И уж събирах дом, а съм на пътя –
отново двупосочен. И пред зима.
Дали ще се намери праг навътре
за по-добрата моя половина...
08.12.2009
Атина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
