sandora (Сандора)
102 72
21 дек. 2007 г., 06:20

Поражение 

  Поэзия
829 0 2
Поражение

Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател.

Гледам как се губи смисъла тъй търсен,
гледам празно, с презрение.
Погледа вече е опорочен и мръсен,
забравил своето предназначение.

Коя посока ли да хвана?
Кое небе ще ме приеме?
Тук не мога да остана,
а да си отида - нямам време.

Вървях и носех се тъй бавно,
пропилявах дъх и разум.
А сега оттеглям се безславно,
уплашена от първия болезнен спазъм.

© Сандора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно и въздействащо!!!
  • Време има за всичко, понякога трябва да го изпреварваме, понякога да го изчакаме, но никога да не гледаме как минава покрай нас.
    Хубав стих!
Предложения
: ??:??