21 дек. 2007 г., 06:20

Поражение

1.1K 0 2
Поражение

Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател.

Гледам как се губи смисъла тъй търсен,
гледам празно, с презрение.
Погледа вече е опорочен и мръсен,
забравил своето предназначение.

Коя посока ли да хвана?
Кое небе ще ме приеме?
Тук не мога да остана,
а да си отида - нямам време.

Вървях и носех се тъй бавно,
пропилявах дъх и разум.
А сега оттеглям се безславно,
уплашена от първия болезнен спазъм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и въздействащо!!!
  • Време има за всичко, понякога трябва да го изпреварваме, понякога да го изчакаме, но никога да не гледаме как минава покрай нас.
    Хубав стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....