Dec 21, 2007, 6:20 AM

Поражение

  Poetry
1.1K 0 2
Поражение

Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател.

Гледам как се губи смисъла тъй търсен,
гледам празно, с презрение.
Погледа вече е опорочен и мръсен,
забравил своето предназначение.

Коя посока ли да хвана?
Кое небе ще ме приеме?
Тук не мога да остана,
а да си отида - нямам време.

Вървях и носех се тъй бавно,
пропилявах дъх и разум.
А сега оттеглям се безславно,
уплашена от първия болезнен спазъм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно и въздействащо!!!
  • Време има за всичко, понякога трябва да го изпреварваме, понякога да го изчакаме, но никога да не гледаме как минава покрай нас.
    Хубав стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...