Dec 21, 2007, 6:20 AM

Поражение

Poetry

1.2K 0 2

Поражение

Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател.

Гледам как се губи смисъла тъй търсен,
гледам празно, с презрение.
Погледа вече е опорочен и мръсен,
забравил своето предназначение.

Коя посока ли да хвана?
Кое небе ще ме приеме?
Тук не мога да остана,
а да си отида - нямам време.

Вървях и носех се тъй бавно,
пропилявах дъх и разум.
А сега оттеглям се безславно,
уплашена от първия болезнен спазъм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rois (Събина Брайчева)

Много силно и въздействащо!!!

2009-03-31T11:31:25+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Време има за всичко, понякога трябва да го изпреварваме, понякога да го изчакаме, но никога да не гледаме как минава покрай нас.
Хубав стих!

2007-12-21T06:52:21+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0