Поражение

Dec 21, 2007, 6:20 AM

Poetry

827 0 2

Поражение

Леко се отдръпвам,
ставам тих, страничен наблюдател.
Не мърдам, не пристъпвам...
Мълча, превръщам се в предател.

Гледам как се губи смисъла тъй търсен,
гледам празно, с презрение.
Погледа вече е опорочен и мръсен,
забравил своето предназначение.

Коя посока ли да хвана?
Кое небе ще ме приеме?
Тук не мога да остана,
а да си отида - нямам време.

Вървях и носех се тъй бавно,
пропилявах дъх и разум.
А сега оттеглям се безславно,
уплашена от първия болезнен спазъм.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rois (Събина Брайчева)

2009-03-31T11:31:25+03:00

Много силно и въздействащо!!!
Anita765 (Ани Монева)

2007-12-21T06:52:21+02:00

Време има за всичко, понякога трябва да го изпреварваме, понякога да го изчакаме, но никога да не гледаме как минава покрай нас.
Хубав стих!