3 сент. 2022 г., 14:49

Пораснал Петьо

1K 2 12

Момче голямо станах вече.

Откакто знаете ме две лета от времето изтече,

но ей ме на – по-двора бабин тичам,

с Нора в игри се пак увличам.

И спомняте си, зная,

как щом на денят му дойде края,

мойта мила баба в леглото ме завива

и с книжка без картинки опитва се да ме приспива.

Инат бях аз и се не давах,

но с мисълта за палачинки сутрин ставах.

А баба тъжно гледаше ме и предрече:

Скоро ще пораснеш и поумнееш ти, човече.

Така и стана, аз пораснах.

С телефон в ръка и в игри захласнат.

Като на магия в пети клас преминах,

без за Пипи, Карлсон и Андрешко да ме питат.

Зададе ли се домашно и завчас

при съседа Ивчо съм на гости, няма как.

Той преразказ съчинява и за мен,

приятел верен ми е, няма никакъв проблем.

И тук развръзка идва важна.

Не се досетихте? Добре, ще я разкажа.

Щом ваканцията Коледна ни наближи

момиче ново в класа се появи.

С дълга плитка и гласче звънливо

към мен пристъпи плахо и свенливо:

На твоя чин да седна ме пратиха сега,

Алиса казвам се и нова съм в града.

Отвърнах аз усмихнат, гледайки я в очите:

С туй име приказно отде ти появи се?

И каза тихо тя, през смях:

От север идвам, а тук земя на чудеса ли е,

така и не разбрах.

Аз Петьо казвам се и чудо съм голямо.

С мен скука няма, игрите почвам ги отрано.

Тогава чух аз медният ѝ глас:

И аз дете съм и играя,

но за четене отделям минимум по час.

За първи път засрамен се почувствах

и цял почервенял,

още щом през прага вкъщи стъпих

на баба библиотеката нападнах, за книжка зажаднял.

Ден след ден в истории се губех,

с Питър Пан летях,

с измислена Алиса в дупка заешка се мушех.

С Бибиян и Фют лудории безброй извърших,

с Том и Хъкълбери Фин приятелство какво е бързо аз научих.

Вечер баба щастлива ме прегръща,

малки и големи книги с мене тя разгръща.

Споделяме с реалната Алиса истории безброй,

захвърлили таблетите, четем си книжки и

с Нора тичаме по двора трима, нямаме покой.

Усмихвате се, виждам, тук е края.

Едно разбрах, че не пречат книгите и да играя.

 

03.09.2022 Ким Джаксън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Христова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...