3.09.2022 г., 14:49

Пораснал Петьо

1K 2 12

Момче голямо станах вече.

Откакто знаете ме две лета от времето изтече,

но ей ме на – по-двора бабин тичам,

с Нора в игри се пак увличам.

И спомняте си, зная,

как щом на денят му дойде края,

мойта мила баба в леглото ме завива

и с книжка без картинки опитва се да ме приспива.

Инат бях аз и се не давах,

но с мисълта за палачинки сутрин ставах.

А баба тъжно гледаше ме и предрече:

Скоро ще пораснеш и поумнееш ти, човече.

Така и стана, аз пораснах.

С телефон в ръка и в игри захласнат.

Като на магия в пети клас преминах,

без за Пипи, Карлсон и Андрешко да ме питат.

Зададе ли се домашно и завчас

при съседа Ивчо съм на гости, няма как.

Той преразказ съчинява и за мен,

приятел верен ми е, няма никакъв проблем.

И тук развръзка идва важна.

Не се досетихте? Добре, ще я разкажа.

Щом ваканцията Коледна ни наближи

момиче ново в класа се появи.

С дълга плитка и гласче звънливо

към мен пристъпи плахо и свенливо:

На твоя чин да седна ме пратиха сега,

Алиса казвам се и нова съм в града.

Отвърнах аз усмихнат, гледайки я в очите:

С туй име приказно отде ти появи се?

И каза тихо тя, през смях:

От север идвам, а тук земя на чудеса ли е,

така и не разбрах.

Аз Петьо казвам се и чудо съм голямо.

С мен скука няма, игрите почвам ги отрано.

Тогава чух аз медният ѝ глас:

И аз дете съм и играя,

но за четене отделям минимум по час.

За първи път засрамен се почувствах

и цял почервенял,

още щом през прага вкъщи стъпих

на баба библиотеката нападнах, за книжка зажаднял.

Ден след ден в истории се губех,

с Питър Пан летях,

с измислена Алиса в дупка заешка се мушех.

С Бибиян и Фют лудории безброй извърших,

с Том и Хъкълбери Фин приятелство какво е бързо аз научих.

Вечер баба щастлива ме прегръща,

малки и големи книги с мене тя разгръща.

Споделяме с реалната Алиса истории безброй,

захвърлили таблетите, четем си книжки и

с Нора тичаме по двора трима, нямаме покой.

Усмихвате се, виждам, тук е края.

Едно разбрах, че не пречат книгите и да играя.

 

03.09.2022 Ким Джаксън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...