3.09.2022 г., 14:49

Пораснал Петьо

1K 2 12

Момче голямо станах вече.

Откакто знаете ме две лета от времето изтече,

но ей ме на – по-двора бабин тичам,

с Нора в игри се пак увличам.

И спомняте си, зная,

как щом на денят му дойде края,

мойта мила баба в леглото ме завива

и с книжка без картинки опитва се да ме приспива.

Инат бях аз и се не давах,

но с мисълта за палачинки сутрин ставах.

А баба тъжно гледаше ме и предрече:

Скоро ще пораснеш и поумнееш ти, човече.

Така и стана, аз пораснах.

С телефон в ръка и в игри захласнат.

Като на магия в пети клас преминах,

без за Пипи, Карлсон и Андрешко да ме питат.

Зададе ли се домашно и завчас

при съседа Ивчо съм на гости, няма как.

Той преразказ съчинява и за мен,

приятел верен ми е, няма никакъв проблем.

И тук развръзка идва важна.

Не се досетихте? Добре, ще я разкажа.

Щом ваканцията Коледна ни наближи

момиче ново в класа се появи.

С дълга плитка и гласче звънливо

към мен пристъпи плахо и свенливо:

На твоя чин да седна ме пратиха сега,

Алиса казвам се и нова съм в града.

Отвърнах аз усмихнат, гледайки я в очите:

С туй име приказно отде ти появи се?

И каза тихо тя, през смях:

От север идвам, а тук земя на чудеса ли е,

така и не разбрах.

Аз Петьо казвам се и чудо съм голямо.

С мен скука няма, игрите почвам ги отрано.

Тогава чух аз медният ѝ глас:

И аз дете съм и играя,

но за четене отделям минимум по час.

За първи път засрамен се почувствах

и цял почервенял,

още щом през прага вкъщи стъпих

на баба библиотеката нападнах, за книжка зажаднял.

Ден след ден в истории се губех,

с Питър Пан летях,

с измислена Алиса в дупка заешка се мушех.

С Бибиян и Фют лудории безброй извърших,

с Том и Хъкълбери Фин приятелство какво е бързо аз научих.

Вечер баба щастлива ме прегръща,

малки и големи книги с мене тя разгръща.

Споделяме с реалната Алиса истории безброй,

захвърлили таблетите, четем си книжки и

с Нора тичаме по двора трима, нямаме покой.

Усмихвате се, виждам, тук е края.

Едно разбрах, че не пречат книгите и да играя.

 

03.09.2022 Ким Джаксън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...