Пораснал Петьо
Момче голямо станах вече.
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная,
как щом на денят му дойде края,
мойта мила баба в леглото ме завива
и с книжка без картинки опитва се да ме приспива.
Инат бях аз и се не давах,
но с мисълта за палачинки сутрин ставах.
А баба тъжно гледаше ме и предрече:
“Скоро ще пораснеш и поумнееш ти, човече.“
Така и стана, аз пораснах.
С телефон в ръка и в игри захласнат.
Като на магия в пети клас преминах,
без за Пипи, Карлсон и Андрешко да ме питат.
Зададе ли се домашно и завчас
при съседа Ивчо съм на гости, няма как.
Той преразказ съчинява и за мен,
приятел верен ми е, няма никакъв проблем.
И тук развръзка идва важна.
Не се досетихте? Добре, ще я разкажа.
Щом ваканцията Коледна ни наближи
момиче ново в класа се появи.
С дълга плитка и гласче звънливо
към мен пристъпи плахо и свенливо:
“На твоя чин да седна ме пратиха сега,
Алиса казвам се и нова съм в града.“
Отвърнах аз усмихнат, гледайки я в очите:
“С туй име приказно отде ти появи се?“
И каза тихо тя, през смях:
“От север идвам, а тук земя на чудеса ли е,
така и не разбрах.“
“Аз Петьо казвам се и чудо съм голямо.
С мен скука няма, игрите почвам ги отрано.“
Тогава чух аз медният ѝ глас:
“И аз дете съм и играя,
но за четене отделям минимум по час.“
За първи път засрамен се почувствах
и цял почервенял,
още щом през прага вкъщи стъпих
на баба библиотеката нападнах, за книжка зажаднял.
Ден след ден в истории се губех,
с Питър Пан летях,
с измислена Алиса в дупка заешка се мушех.
С Бибиян и Фют лудории безброй извърших,
с Том и Хъкълбери Фин приятелство какво е бързо аз научих.
Вечер баба щастлива ме прегръща,
малки и големи книги с мене тя разгръща.
Споделяме с реалната Алиса истории безброй,
захвърлили таблетите, четем си книжки и
с Нора тичаме по двора трима, нямаме покой.
Усмихвате се, виждам, тук е края.
Едно разбрах, че не пречат книгите и да играя.
03.09.2022 Ким Джаксън
© Боряна Христова All rights reserved.
