mili_bg (Милена Христова)
95 1340
13 февр. 2006 г., 11:20

ПОРАСТНАЛИ 

  Поэзия
953 0 5
Като шепа жълтици дрънчаха
стари спомени в мойта глава,
синовете ме вече стигнаха
е ,така е на тази земя.

Бързат,гонят на ръст да достигнат
раменете на своя баща
по момчешките скули пониква
вече първата мъжка брада.

Сякаш миг ни дели от далечни
дълги нощи с бебешки плач,
имах скрити си мои копнежи
да ги видя сред хорската глъч.


Ето идва и време стигнахме
да отключим вратата за тях,
колко лесно децата пуснахме
питам друже- не те ли е страх?

© Милена Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??