13.02.2006 г., 11:20 ч.
ПОРАСТНАЛИ
Като шепа жълтици дрънчаха
стари спомени в мойта глава,
синовете ме вече стигнаха
е ,така е на тази земя.
Бързат,гонят на ръст да достигнат
раменете на своя баща
по момчешките скули пониква
вече първата мъжка брада.
Сякаш миг ни дели от далечни
дълги нощи с бебешки плач,
имах скрити си мои копнежи
да ги видя сред хорската глъч.
Ето идва и време стигнахме
да отключим вратата за тях,
колко лесно децата пуснахме
питам друже- не те ли е страх?
стари спомени в мойта глава,
синовете ме вече стигнаха
е ,така е на тази земя.
Бързат,гонят на ръст да достигнат
раменете на своя баща
по момчешките скули пониква
вече първата мъжка брада.
Сякаш миг ни дели от далечни
дълги нощи с бебешки плач,
имах скрити си мои копнежи
да ги видя сред хорската глъч.
Ето идва и време стигнахме
да отключим вратата за тях,
колко лесно децата пуснахме
питам друже- не те ли е страх?
© Милена Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И от мен поздравления!
-
на мен също ми хареса!Браво! -
Браво,Мили!Хареса ми!Мъничко,ми се струва... да поработиш по третия куплет,но само ако ти искаш...Успех!
-
Хубаво е и идейно,имам много малки забележки,които дори не си заслужава да споменавам6!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прекрасни и силни емоции си изразила чрез този стих! Браво!