Порастване
Порастване
(Минало свършено)
Със всяка прашинка
душа...
която се отлюспва
безвъзвратно...
се сипят вечно пясъци
в стъкла.
Изстинали
от мъртва необятност.
А правим се, че търсим
свобода.
Но само
си поставяме вериги.
Измамени, с реклами
за крила,
присаждаме
любовните
талиги.
Ти помниш ли,
когато бяхме млади?
И розите с прозрачни
похлупаци?
Когато се любяхме
без пощада?
А бяхме недораснали
хлапаци?
А бяхме
недопадали звезди.
И дирите ни
светеха в небето.
Докато си
наслагвахме вини
и скоби да
удържаме
детето.
Децата... те са
нещо като нас.
Когато осветявахме
Земята.
И знаехме, че
няма да угаснем,
преди да пукне
в розово
зората.
И с буденето,
всеки следващ ден,
се спъвахме
във всяка
нова брънка.
Ти стана друго
светене за мен…
И всяко "в тебе"
сочеше навънка.
(Минало свършено)
Със всяка прашинка
душа...
която се отлюспва
безвъзвратно...
се сипят вечно пясъци
в стъкла.
Изстинали
от мъртва необятност.
А правим се, че търсим
свобода.
Но само
си поставяме вериги.
Измамени, с реклами
за крила,
присаждаме
любовните
талиги.
Ти помниш ли,
когато бяхме млади?
И розите с прозрачни
похлупаци?
Когато се любяхме
без пощада?
А бяхме недораснали
хлапаци?
А бяхме
недопадали звезди.
И дирите ни
светеха в небето.
Докато си
наслагвахме вини
и скоби да
удържаме
детето.
Децата... те са
нещо като нас.
Когато осветявахме
Земята.
И знаехме, че
няма да угаснем,
преди да пукне
в розово
зората.
И с буденето,
всеки следващ ден,
се спъвахме
във всяка
нова брънка.
Ти стана друго
светене за мен…
И всяко "в тебе"
сочеше навънка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тома Кашмирски Все права защищены
Поздрави!
