Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
18.12.2008 г., 13:18 ч.

Порастване 

  Поезия » Друга
1411 0 24
Порастване

(Минало свършено)


Със всяка прашинка
душа...
която се отлюспва
безвъзвратно...
се сипят вечно пясъци
в стъкла.
Изстинали
от мъртва необятност.

А правим се, че търсим
свобода.
Но само
си поставяме вериги.
Измамени, с реклами
за крила,
присаждаме
любовните
талиги.

Ти помниш ли,
когато бяхме млади?
И розите с прозрачни
похлупаци?
Когато се любяхме
без пощада?
А бяхме недораснали
хлапаци?

А бяхме
недопадали звезди.
И дирите ни
светеха в небето.
Докато си
наслагвахме вини
и скоби да
удържаме
детето.

Децата... те са
нещо като нас.
Когато осветявахме
Земята.
И знаехме, че
няма да угаснем,
преди да пукне
в розово
зората.

И с буденето,
всеки следващ ден,
се спъвахме
във всяка
нова брънка.
Ти стана друго
светене за мен…
И всяко "в тебе"
сочеше навънка.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубави образи - "а бяхме недопадали звезди..."
  • Отново - нещо несравнимо!Само едно предложение, може ли?Вместо "любяхме се" , не е ли по-добре "когато любехме се без пощада"?Не налагам мнението си, само предлагам.
  • Интересен стих. С толкова много думи, си се опитал да разкъсаш това, срещу което всички се борим и никой не постига задоволителен успех. Индивидуалността, също е само илюзия. Медиите се грижат добре за да е така. А саркастичната ти автокритика, не разбрах защо е?
  • Човек е осъден...да бъде свободен Поздрави!
  • Отличен стих!Много ми хареса! Поздрави, Тома!
  • Наистина е жалко,че когато пораснем забравяме за малките,красиви неща.Много силно си го написьл.браво!
  • ей, благодаря за ремиккса.... писал си много хубаво. и това, което току що прочетох... поздрав
  • ^ Много ми допадна!
  • Тома, поклон... пишеш адски хубаво!!! Наистина страхотно!!! Евала!
  • Леле-е-е,какво да кажа...
    ПИПНАТО!
  • Честито Рождество, Тома!
    Бъди щастлив!
  • Много ме изненада и не знам точно с какво. Малко неопределено.
    Хем е хубаво, хем не до там добре написано и според мен това не е подходящата му форма. Странна ми е думата "любяхме" и израза "се сипят вечно пясъци в стъкла." А тази "розова зора" ми е съмнителна... розови сънища ли сънува?
    Хубаво е, Тома. Нищо, че си дрънкам глупости... но можеш да го пипнеш
  • Много хубав и истински стих!
  • Ами, благодаря.

    Всъщност този стих е много посредствен, чак май дължа извинение на читателите. Претенциозно претруфен и ... не знам защо изобщо го качих.

    Г-н Дънеков, по-ясен ли щеше да е финала, ако стихът се казваше "Детето в мен", или "Детето в теб", или "Детето в нас"?

    Във всеки случай стихът е слаб и, слава богу, че не съм чак толкова суетен, че иначе можех и да го затрия.

    Желая на всички Весела Коледа и Честита Нова Година!
  • харесах
  • Ти помниш ли?...

    Ех, Тома...
  • Тука пак бъка от асоциации. Хубаво е, ма си мисля, че всеки сам си е виновен за веригите... Да кажем ? на личен избор. Пак интересен стих, за което бравос
  • Тома, защо ми се струва, че си симпатично сантиментален тук....не ме разбирай погрешно - харесвам това
    А бяхме
    недопадали звезди.
    И дирите ни
    светеха в небето.
    Докато си
    наслагвахме вини
    и скоби да
    удържаме
    детето.

    ...харесвам много и финала
    Ти си си
  • !!!
    10 мин. се чудя какво да ти напиша
    Изкефих се страшно много!
  • Ти на 30 не си ли млад, бе, луд?
    Сори за фамилиарната реч, хареса ми стихотворението ти
  • "Ти стана друго
    светене за мен…
    И всяко "в тебе"
    сочеше навънка."
    !!!
    Великолепно!
  • Що ли се задавих?! И се огледах за някоя и друга звезда, пък била тя и паднала... съвсем... но светеща... нанякъде.

    п.п. !!!
  • Много силно и истинско!
    Великолепен стих!
  • " А правим се, че търсим
    свобода.
    Но само
    си поставяме вериги.
    Измамени, с реклами
    за крила,
    присаждаме
    любовните
    талиги "

    Толкова добре написано...!
    Направо... хлъцнах... от възторг
Предложения
: ??:??