Dec 18, 2008, 1:18 PM

Порастване

Poetry » Other

1.6K 0 24

Порастване

(Минало свършено)

Със всяка прашинка
душа...
която се отлюспва
безвъзвратно...
се сипят вечно пясъци
в стъкла.
Изстинали
от мъртва необятност.

А правим се, че търсим
свобода.
Но само
си поставяме вериги.
Измамени, с реклами
за крила,
присаждаме
любовните
талиги.

Ти помниш ли,
когато бяхме млади?
И розите с прозрачни
похлупаци?
Когато се любяхме
без пощада?
А бяхме недораснали
хлапаци?

А бяхме
недопадали звезди.
И дирите ни
светеха в небето.
Докато си
наслагвахме вини
и скоби да
удържаме
детето.

Децата... те са
нещо като нас.
Когато осветявахме
Земята.
И знаехме, че
няма да угаснем,
преди да пукне
в розово
зората.

И с буденето,
всеки следващ ден,
се спъвахме
във всяка
нова брънка.
Ти стана друго
светене за мен…
И всяко "в тебе"
сочеше навънка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ralica (Мария Димитрова)

Много хубави образи - "а бяхме недопадали звезди..."

2009-01-20T09:07:20+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Отново - нещо несравнимо!Само едно предложение, може ли?Вместо "любяхме се" , не е ли по-добре "когато любехме се без пощада"?Не налагам мнението си, само предлагам.

2009-01-16T15:13:58+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Интересен стих. С толкова много думи, си се опитал да разкъсаш това, срещу което всички се борим и никой не постига задоволителен успех. Индивидуалността, също е само илюзия. Медиите се грижат добре за да е така. А саркастичната ти автокритика, не разбрах защо е?

2009-01-10T23:34:41+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Човек е осъден...да бъде свободен Поздрави!

2009-01-10T14:18:59+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Отличен стих!Много ми хареса! Поздрави, Тома!

2009-01-10T11:54:21+02:00