28 сент. 2008 г., 12:59

Порцеланово сърце

1.1K 0 1
Защо на лъжите ти робувам?
Твоя ли съм или така ми се струва...?
А заслужава ли си любовта
щом пак ще съм сама?
Нима не ме притежаваш?!
Твоя съм от първия миг!
За това ли така ме нараняваш?
За това ли загуби истинския лик?
Отмъщаваш ли?
Ще кажеш че така ми се струва...
с нея беше нали,
а мен само ме лъга?!
Търпях и прощавах...
за всичко нехаех.
А дали нещо спечелих,
освен твоето фалшиво "аз"?
Дали всъщност е фалшиво,
мога само да гадая,
ала не мога да ти вярвам -
просто за любов мечтая!
В началото ми беше трудно,
ала да обичам ме научи...
вярно-беше гадно,
но не мислех, че и на мене ще се случи.
Всяка нощ и всеки ден
борех се за таз любов,
а дори жест обикновен
би доказал, че на всичко си готов.
Не мога повече така!
Стига с тези лъжи!
Не искам края да е това,
ала душата ми дали ще издържи?
От всичко опитах и всичко простих,
но не можа да прости сърцето.
Макар че пробвах нищо не промених
и с нея продължи ти смело!
Колко още удари смяташ да ми нанесеш?
Не виждаш ли, че не мога да понасям?!
Със всяко действие парче от сърцето ми изнасяш
и аз чувствам как бавно умирам!
Коя е тя?! Какво направи?!
Нима обича те така?
Защо заради нея безброй пъти ме остави?
Нима всичко било е шега?
И нея лъжеш!Мене също!
Но аз виновна не съм!
Ако дава ти любов, то нека й се връща,
ала от нея би получил единствено насън.
Нима ти се води просто приятелка?
Нима вярваш, че те гледа просто така?
За мене тя е една гадна предателка -
инициаторка на всичката тази тъга!
От днес сърцето ми залезе,
както слънцето залязва щом идва нощта
и никога никой вътре не ще влезе,
за да се предпазя от тази жестока съдба!
Нещо сякаш се пречупи
някъде дълбоко в мен...
Порцелановото ми сърце ти счупи,
но ще го търсиш някой ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихотворение,повече от прекрасно!! Поздравления!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....