Пореден

30 апр. 2010 г., 13:06

Поэзия

774 0 2

Аз искам да говоря

И не искам да споря

И не вярвам в лъжата

Употребила земята

Като мръсна салфетка

На гнусна кокетка

След пиянски запой

И мъжки бой

Но аз виждам промяна

В твоята външна премяна

По-богата от днес и преди

След жестоки войни

И човешки игри

... гавра с нашите съдби

А душата ти кална

За награда похвална

Все тъй жалка и подла стои

И пространството сиво

На дълбоко се свило

Ти повярвай и на нея тежи

tanyavd (Татяна Борисова)

2010-05-01T16:23:55+03:00

Защо душата да е кална - не разбирам...та това е най-чистата и истинска част у нас хората. Може да е кален умът, емоциите, чувствато, но душата - няма смисъл
ianira (Иянира)

2010-04-30T14:15:18+03:00

ааа много мелодично