Аз искам да говоря
И не искам да споря
И не вярвам в лъжата
Употребила земята
Като мръсна салфетка
На гнусна кокетка
След пиянски запой
И мъжки бой
Но аз виждам промяна
В твоята външна премяна
По-богата от днес и преди
След жестоки войни
И човешки игри
... гавра с нашите съдби
А душата ти кална
За награда похвална
Все тъй жалка и подла стои
И пространството сиво
На дълбоко се свило
Ти повярвай и на нея тежи
© Кефор Потрати All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
