kefor (Кефор Потрати)
26 15
30.04.2010 г., 13:06 ч.

Пореден 

  Поезия
773 0 2

Аз искам да говоря

И не искам да споря

И не вярвам в лъжата

Употребила земята

Като мръсна салфетка

На гнусна кокетка

След пиянски запой

И мъжки бой

 

Но аз виждам промяна

В твоята външна премяна

По-богата от днес и преди

След жестоки войни

И човешки игри

... гавра с нашите съдби

 

А душата ти кална

За награда похвална

Все тъй жалка и подла стои

И пространството сиво

На дълбоко се свило

Ти повярвай и на нея тежи

© Кефор Потрати Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо душата да е кална - не разбирам...та това е най-чистата и истинска част у нас хората. Може да е кален умът, емоциите, чувствато, но душата - няма смисъл
  • ааа много мелодично
Предложения
: ??:??