Пореден първи сняг (Старост)

8 нояб. 2008 г., 00:22

Поэзия » Другая

579 0 1

За баща ми...

Виждам обичта ти там - в косите бели,
зная, познавам на търпението ти тънките предели.
Учил си ме с теб за всичко да говоря открито,
за тайни, емоции и чувства, които
винаги обичам да изпитвам докрай.
И ще помня - на този свят няма рай.
Все търся нещо ново в теб да намеря,
но ти си си същият като вчера -
нищо от години не се е променило,
само сърцето ти безброй мъки е скрило.
За пореден път ме буди тихо първият сняг,
за поредна година прекрачвам същия праг.
Моля се всеки ден с нещо пред теб да не сгреша,
защото разбирам колко грижи събира твоята душа.
Гледам те, опитвам да не плача,
но осъзнавам колко остаря - животът ти отлетя,
а никога да мислиш за мен не спря.

Знай само, че колкото и да се чувстваш от мъки натежал,
ти си баща - никога с мен не би обеднял.

Пореден първи сняг (Старост)

Свързани произведения

Комментарии

Предложения