Поредна нощ

Фасът във ръката ми догаря,

срещу мене чашата стои.

Празна е. Душата ми изгаря.

Ало, келнер, пак я напълни!

Паля пак поредната цигара.

С тихи стъпки идва вечерта.

Бавно с хора се изпълва барът.

Аз ще бъда тук до сутринта.

Виното не ще помогне, зная!

А и повече ще ме боли,

и така не си представях края!

Нямаше ни „сбогом“, ни сълзи!

Е, сега във кръчмата ще пия

цяла нощ, та чак до сутринта!

Искам с вино сълзите да скрия,

и да ги забравя във нощта!

Но едва ли нея ще забравя?

Целият живот ми беше тя!

Всичко щях за нея да направя

и на длан да и го поднеса!

За поредна нощ ще се напия.

Само чашата ще е със мен.

Бих заплакал. И защо да крия?

Чака ме самотен, скучен ден!

27.04.2020 .

17ч.57м.