Лежа усамотен и се препичам,
край езерце закътано в гората,
а в мислите си трескаво събличам,
от тебе дрехите и просвам те в тревата.
На хълбок си и палеща въздишка,
отронват устните ти жадно,
а мойта палава и крива “пишка”,
те поздравява – вирната нахално.
През борчето, което хвърля сянка,
прокрадва се мек слънчев лъч, игрив
и дипли се, по къдравата “мрянака”,
между бедрата ти, възбуден и щастлив. ...