3 нояб. 2006 г., 12:05  

Порнолейшън

856 0 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

В прохладния ми офис климатикът

в дует жужи с компютъра досадно –

стомахът ми къркори – ах, циникът...

подсеща ме, че много му е гладно!

 

Захвърлям папките, фактурите и факса,

“прелитам” край охраната на входа,

пропускам този път да питам, “как са” –

сега не ми е до “тежненията на народа”.

 

“Бръмча” с колата си по жълтите павета –

в една от уличките зная ресторантче,

където кухнята, съвсем не е превзета,

а сервитьорката, е сладичкото Анче.

 

Паркирам някак си между колите,

“наблъскани”, като сардели

и влитам, като хала през вратите,

към масите с покривки чисти, бели.

 

Поръчвам бързо... Анчето ме знае –

с усмивка свежа, пъргавичко припка.

Сервира ми – а сякаш си играе,

палувайки със сервитьорска щипка.

 

Но, аз съм гладен... Анчето вежлива,

поднася ми десерта и кафето –

заситих се. Блаженна и ленива,

мечтателност ме лъхва в сепарето.

 

Запалил съм цигара.

Към тавана,

димът се вие и рисува,

не Анчето, а пищна Ана,

която ме желае и жадува.

 

И тя, е с късичка поличка

с престилка и касинка на главата,

но в деколтето и черта, а не чертичка,

разделя гръд овална и излята!

 

Танцува ми, огъва си снагата,

загърбва ме, наведена повдига,

поличката – с ръка между краката,

погалва прашката, която ми намига.

 

Обръща се, косите разпиляла,

касинката захвърля ми във скута

и коленичейки захапва подивяла,

касинката... А ципът ми, изпука.

 

Хвърчат пружини, ластици, колани –

разкъсал ги “хайдукът ми” настръхва,

че клатил беше за последно лани...

Бамбината “уплашено” изтръпва.

 

Но, ето, от дима изниква втора,

с фуражка и със стик в ръката,

на първата тя идва за “опора” –

“хайдука” да катурнат във борбата.

 

От някъде зададе се и трета –

без медицински персонал не може –

изглеждаше бая проклета...

- А... Ето и четвърта – Боже!

 

И тъкмо виждах се на пух и перушина,

оплакващ “воеводата”, на части,

когато Анчето за сметката намина

и ме спаси от мойте... Кръшни страсти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...