12 апр. 2007 г., 15:21

Поробен

1.1K 0 5
 

Поробен

 

 

Уморих се от твоето взиране.

То направи света непрогледен.

Уморих се

да те намирам

постоянно потънал във страх.

Този страх влиза с тебе във стаята,

вместо тебе говори със хората,

вместо тебе работи,

сънува,

вместо теб стиска силно ръката ми.

Вместо теб ме целува.

С одеало от страх ме завиваш,

щом се сгуша в леглото до тебе.

И не можеш да ме усетиш.

Вместо теб ме докосва страхът.

Уморих се да бъда икона

на греха

в твойта тясна вселена.

Върху своя олтар на страха

ти отдавна пожертва и мене.

 

11.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....