12 апр. 2007 г., 15:21

Поробен

1.1K 0 5
 

Поробен

 

 

Уморих се от твоето взиране.

То направи света непрогледен.

Уморих се

да те намирам

постоянно потънал във страх.

Този страх влиза с тебе във стаята,

вместо тебе говори със хората,

вместо тебе работи,

сънува,

вместо теб стиска силно ръката ми.

Вместо теб ме целува.

С одеало от страх ме завиваш,

щом се сгуша в леглото до тебе.

И не можеш да ме усетиш.

Вместо теб ме докосва страхът.

Уморих се да бъда икона

на греха

в твойта тясна вселена.

Върху своя олтар на страха

ти отдавна пожертва и мене.

 

11.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...