12 апр. 2007 г., 15:21

Поробен

1.1K 0 5
 

Поробен

 

 

Уморих се от твоето взиране.

То направи света непрогледен.

Уморих се

да те намирам

постоянно потънал във страх.

Този страх влиза с тебе във стаята,

вместо тебе говори със хората,

вместо тебе работи,

сънува,

вместо теб стиска силно ръката ми.

Вместо теб ме целува.

С одеало от страх ме завиваш,

щом се сгуша в леглото до тебе.

И не можеш да ме усетиш.

Вместо теб ме докосва страхът.

Уморих се да бъда икона

на греха

в твойта тясна вселена.

Върху своя олтар на страха

ти отдавна пожертва и мене.

 

11.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...