Поробен
Поробен
Уморих се от твоето взиране.
То направи света непрогледен.
Уморих се
да те намирам
постоянно потънал във страх.
Този страх влиза с тебе във стаята,
вместо тебе говори със хората,
вместо тебе работи,
сънува,
вместо теб стиска силно ръката ми.
Вместо теб ме целува.
С одеало от страх ме завиваш,
щом се сгуша в леглото до тебе.
И не можеш да ме усетиш.
Вместо теб ме докосва страхът.
Уморих се да бъда икона
на греха
в твойта тясна вселена.
Върху своя олтар на страха
ти отдавна пожертва и мене.
11.04.2007
© Елица Мавродинова All rights reserved.
