12 abr 2007, 15:21

Поробен 

  Poesía
891 0 5
 

Поробен

 

 

Уморих се от твоето взиране.

То направи света непрогледен.

Уморих се

да те намирам

постоянно потънал във страх.

Този страх влиза с тебе във стаята,

вместо тебе говори със хората,

вместо тебе работи,

сънува,

вместо теб стиска силно ръката ми.

Вместо теб ме целува.

С одеало от страх ме завиваш,

щом се сгуша в леглото до тебе.

И не можеш да ме усетиш.

Вместо теб ме докосва страхът.

Уморих се да бъда икона

на греха

в твойта тясна вселена.

Върху своя олтар на страха

ти отдавна пожертва и мене.

 

11.04.2007

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??